January 2010
Омраза.,
Странно как един единствен човек може да промени коренно живота ти.. към лошо..
Всеки път щом го видя сърцето ме боли.. в главата ми нахлуват спомени и от породените чувства не мога да си поема въздух.. сякаш сърцето ми спира…
Когато ми говори.. болката става още по-непоносима и сълзите ми нямат избор, освен да излязат от своя затвор…
И тогава става най-лошо.. неговият смях...
Зимна топлина.,
Ааах как обичам зимата.. Да си се сгушвам в топличкото си юрганче.. да пия горещ шоколад с кокос.. и коледните бисквитки с мляко /топло, ест./ ..
Eeх.. за такива неща си заслужава да се живее.
В такива моменти като че ли успявам да видя лъча светлина към който се стремя.. но винаги ще се намери нещо което да го помрачи… Будилникът, например..ааах това чудовищно изобретение създадено за...
Непроменена?.,
Колко отдавна не съм изливала душата си в тези виртуални страници..
С кое да започна ?
Че родителите ми не се интересуват от мен ? Пфт. Би било пресилено.. но и вярно.. Или може би с това, че отново се провалих ? Да, отново допуснах да страдам.. и то ужасно.
Пред мен се откри една напълно нова пътека.
Как искам да поема по нея и да видя до какъв щастлив край би ме отвела тя.....